December, 2009

  1. First Blog Entry in Bulgarian from Annie

    December 24, 2009 by Christopher Buxton

    “>

    Любов по АвстрийскиМайерлинг

    На път от България към Англия миналото лято, като минавахме през Австрия си спомнихме, че при предишни пътувания сме минавали през отбивка за Майерлинг и аз винаги съм искала да се отбием и все е било неудобно. Този път трябваше да нощуваме някъде и решихме да спрем там. Учудваше ни факта, че нямаше кафяви табели, подканващи туристите да спрат там – едва не пропуснахме отбивката. Минахме през едно село за да стигнем в Майерлинг. Там, пак без никакви указания за това къде е двореца, се разходихме из селото и като не го намерихме, решихме, че има две села с името Майерлинг – това, в което бяхме и другото, където се беше развила трагедията през 1889 година, въз основа на която бяха направени филмите със същото име.

    Решихме да преспим в предното село и на закуска следващия ден се мъчехме да водим разговор с хазяйката на лош немски. Реших да потвърдя все пак моята теория за двата Майерлинг-а. Тя твърдо отсече – бил само един. „Ами защо не можахме да намерим замъка?” се зачудихме ние. Оказа се, че ако бяхме завили на ляво вместо надясно, щели сме да се окажем пред него. Решихме след закуска да наваксаме пропуснатото. Като стигнахме там, бяхме изненадани от това колко скромен изглеждаше той – бил ловен замък.

    Още по-изненадани бяхме като разбрахме, че ловния замък на престолонаследника на Австрия Рудолф, единствения син на Императора Франц Йозеф Австрийски, който също бил крал на Бохемия и Унгария, бил превърнат в женски манастир. Част от него, обаче беше музей на трагедията, разиграла се там, така че успяхме да задоволим любопитството си.

    Експозицията беше удивително скромна – олтара на Кармелитския манастир беше точно на мястото, където телата на главните герои на тази трагедия бяха намерени залети в кръв, в спалнята на Принца.

    На 30 Януари 1889 година в този непретенциозен ловен дворец, с разкошни гледки към Австрийските Алпи били намерени телата на принц Рудолф и 17-годишната му любовницата – Мари фон Вечера. Мари фон Вечера е била дъщеря на Барон Албин Вечера – дипломат от Италианско Арменско потекло и Елени Балтатци – от гръцко семейство на банкери, известни в Отоманската Империя. Принца – 31 годишен, е бил женен за Принцеса Стефани и имал една дъщеря от нея – Елизабет. Мълвяло се, че тя не можела да има други деца, тъй като принца я заразил с венерическа болест. Аферата на Рудолф с Мари Вечера е била известна на баща му, жена му и виенското общество.

    И така, след като открили телата на двамата влюбени, първоначално Мари Вечера не е била спомената – официалната информация била, че Рудолф умрял в резултат на сърдечен разрив. Тялото на Вечера било тихо и бързо погребано от семейството и в гробището на друго съседно село – известно с големия си манастир Хайлигенкройц.

    Много скоро обаче, официалната версия била заменена с друга – самоубийствен пакт на двойката – Рудолф застрелял Мари, а след това себе си. Най-популярната причина която оправдава самоубийството като вариант е тази, че Императора настоявал за раздялата на влюбените. Но тъй като съпругата му Принцеса Стефани също е имала любовна афера, се предполага, че Принца не е приемал много сериозно искането на баща си.

    За да може Рудолф да бъде погребан в семейната крипта на Хапсбургите, трябвало е да се издейства специална диспенсация от Папата, която обявила Принц Рудолф за „психически неуравновесен” и потвърдила, че той не е убил Мари Вечера. Престолонаследник станал брата на Император Йозеф – Карл Людвиг.

    С течение на времето – над 100 години, нова информация се появява, нови въпроси изникват, които поставят под въпрос теорията, че влюбените се застрелват в самоубийствен пакт, пък и всички други теории.

    • Императрица Зита (1892 – 1989) заявява, че Рудолф е бил убит по политически причини и смъртта му е била оправдана с двойното самоубийство. Или той е бил убит от Австрийци поради своите про-Унгарски симпатии, или пък от Французи, за това че е отказал да участва в депозирането на своя баща, който бил симпатизант на Германия. Рудолф Хапсбургски е бил остро настроен срещу силното немско влияние в Австрия. Тази теория е била популярна по някое време.
    • При преразглеждане на фактическите документи от времето на „самоубийството” са открити доста аномалии между това което е описано и медицинските данни. В един от докладите се казва, че 6 изстрела са изстреляни от оръжие, което не принадлежи на Принца. В първоначалния доклад и в папската диспенсация се казва, че само един куршум е изстрелян, който моментално убил принца. Към кого са изстреляни тогава останалите 5 куршума? Убит е един от двамата прислужници на Принца, а втория избягва – следите му се губят в Америка.
    • В книгата си, посветена на трагедията в Майерлинг, Clemence M. Gruber оперен архивист от Виена изказва предположение, че Принц Рудолф е застрелян от роднини на Мари, след пиянска веселба. Предполага се също, че Мари е разпознала поне един, ако не двама от тримата маскирани нападатели като свои роднини.
    • Друг вариант на трагедията в Майерлинг (от Д-р Герт Холер)обяснява смъртта на Мари Вечера с това, че е била бременна и е починала от кръвотечение, причинено от неуспешен аборт, което довело отчаяния Рудолф до самоубийство. Медицинската експертиза доказва, че Мари е умряла няколко часа преди Рудолф, което подкрепя тази теория. Писмото, което Рудолф оставя до Принцеса Стефани – изложено в музея, обаче, не дава причина за самоубийството му е не споменава въобще Мари Вечера. Той пише, че само смъртта може да спаси доброто му име и да позволи на Стефани да живее както тя желае.
    • С изненада открихме в музея, че Мари фон Вечера е била погребана четири пъти – първоначално от майка си, по-късно нейна родственица платила да се направи железен ковчег, в който останките на Мари да бъдат погребани отново. През късната пролет на 1945 година руските войски минали през Хайлигенкройц и разрушили доста гробове в търсене на ценности. Един от тях е бил гроба на Мари – гранитната надгробна плоча била повдигната – железния ковчег също не издържал на атаката. Повикали Gert Holler, който бил млад лекар в района да прегледа останките на Мари и да освидетелствува, че те са наистина нейни, както и тяхното погребение. Доктор Холер прегледал останките изключително внимателно, като търсел дупка от куршум. Не намерил такава. През Декември 1992 година останките на Мари Вечера били отново обезпокоени. Те били абсолютно произволно откраднати от Хелмут Флатцелщтайнер. След като той бил заловен и останките били намерени, те били отново прегледани. И този път заключението било, че по черепа няма следи от куршум или шрапнел и че Мари най-вероятно е била бита до смърт. Останките на Мари Вечера най-накрая почиват в мир от Октомври 1993 година.
    • Историчката Бриджит Хаман в книгата си, посветена на трагедията изказва мнение, че Рудолф е мислел за самоубийство поне половин година преди трагедията в Майерлинг. Той се страхувал да умре сам и първо помолил първата си любов – Митци Каспар (24 годишна) да сподели смъртта с него, но тя отказала. Мари Вечера (17 годишна), която била безумно влюбена в него, обаче, се съгласила. Останалото се знае. Причините, поради които Принц Рудолф е искал да се самоубие са много и неясни: политическа изолация, пълен разрив на отношенията с баща му и двореца, либералните му възгледи, сифилиса от който се предполага че е страда и много други.

    С големи трудности успяхме да намерим в съседното село, близо до Манастира Хейлигенкрос гробището, в което е погребана Мари фон Вечера. Липсата на всякакви упътвания към замъка, както и гроба ни оставиха с впечатлението, че Австрия предпочита тази история да се забрави и потули.

    За съжаление, това май не е постигнато, и макар че тази трагедия се е разиграла преди повече от 100 години, тя е грабнала въображението на много композитори, драматурзи, режисьори и филмови продуценти. Доста филма са били направени на тази тема:

    • Майерлинг направен през 1936 с Даниел Дарио и Чарлз Боайе;
    • Le Secret de Mayerling – 1979, режисиран от Jean Delannoy;
    • Майерлинг – 1957 – Американск телевизионна продукция с Одри Хепбърн и Мел Ферер в главните роли;
    • Майерлинг – 1968 – режисиран от Теренс Йънг, с Катрин Деньов, Омар Шариф, Джеймс Мейсон и Ава Гарднер в главните роли;
    • Private Vices, Public Virtues – 1975 – режисиран от Миклош Янчо;
    • Angels Coffin 2000 – Манга филм от Япония;
    • Принц Рудолф – Австрийски ТВ филм с Макс фон Тин и Виктория Пучини.

    В същото време, трагедията е представена и в областта на музиката в:

    • Мюзикъла Маринка от Емерих Калман (1945)
    • Балета Майерлинг от Кенет Мак Милан (1978), който ще бъде представен от кралския Балет в Колчестър на 7 Февруари 20
    • Японския Мюзикъл Utakata No Koi (1983)
    • Мюзикъла Елизабет – от Силвестър Леви (1992)
    • Мюзикъла Рудолф – от група композитори, с премиера в 2006 г. в Будапеща.


  2. Proud to have kiwi friends

    December 18, 2009 by Christopher Buxton


    Just caught on to wonderful scandal rocking Auckland.

    Through my teenage years I had chastity stuffed down my throat by catholic priests while they thrashed my pyjama clad bottom. Sex education consisted of one word: Don’t!

    I was always puzzled by the 99.9% of saints being “virgins” dedicated to Christ and the Virgin Mary. Was it impossible to be a married saint?

    The only exceptions were poor Joseph who married this cracking girl only to be told by an angel that not only was he to bring up her bastard son but he was not under any circumstances to consumate the marriage; and St Thomas More who wore hair shirts and regularly whipped himself as a punishment for his enjoyment of marital sex.


  3. High way robbery

    December 16, 2009 by Christopher Buxton



    English street robbers, Somali pirates, Bulgarian highwaymen, every nation has its criminal stereotype and in the pre-Christmas crime wave, the Crocodile brothers have grabbed the attention of the headline writers of the Bulgarian yellow press.


    For the past twenty years, impervious to attempts by the authorities to put them behind bars, or perhaps helped by them, the band led by the brothers, Kroky and Geyser Milev, have preyed on Turkish guest-workers returning from Germany and Austria. Perhaps alerted by paid informers among customs officials and border police, the gang await their prey on the Sofia ring road or on the motorway that stretches past Plovdiv towards the Turkish border. They sit in cars down adjoining slip lanes, till they spot the loaded Audi or Mercedes, then give chase with flashing police lights. Once the law abiding Turkish citizen stops, the gang jump out of their cars, dressed in police uniforms, ready to beat smash rob and even kidnap.

    With former police chief, Boyko Borisov as Prime Minister, many corrupt customs officials and border police are supposed to be trembling for their futures. Not a day passes without news of an arrest of some high powered official – even former minister. But the legal system has not as yet delivered convictions. As Boyko once famously said in his former life: we arrest them; you judges release them. Despite many previous arrests and trials, the Crocodile gang still operate with apparent impunity.


    And so we learn that after a shoot out on the SofiaPlovdiv motorway and the release of a frightened handcuffed Turkish Audi driver, the brothers are still at large armed with Kalashnikovs. No doubt after a hue and cry they’ll be arrested and once again the faulty Bulgarian justice machine will judder into life – just in time for our heroes to stand for an election and claim immunity. Alibis will be provided as in the past. The outcome will be in doubt for the next few years.


    The Crocodile gang are but the latest in an old Bulgarian criminal tradition, celebrated in story and song. The country’s mountain chains and forests have long provided shelter for gangs of highway robbers, known as Haiduks. Most notably during the time of Turkish rule, Haiduks preyed on the rich caravans travelling from the northern borders of the empire towards Istanbul.


    It was inevitable that many of the Haiduks have been celebrated as heroes of national resistance to oppressive Turkish rule. Captain Petko Voivoda, is just one of countless typical examples of Robin Hood characters who used the proceeds of their robberies to found churches and build bridges and fresh water fountains.

    The romance associated with Balkan brigandage gained an international reputation with the kidnapping of the American missionary, Miss Stone in 1901. Her colleagues managed to smuggle the ransom in gold under the noses of the Turkish authorities. They had no doubt that the gold would be used to fund the Bulgarian resistance movement. As the American newspaper proprietor S.S McClure reported: “We never suspected the Bulgarian brigands of bad faith, for brigandage is one profession in which the prosperity of a man’s business absolutely depends upon his scrupulously keeping his word.”


    Miss Stone told the New York Times on her release: “I suppose you want to hear all about the brigands. They were not quite so fierce as you think.”


    I’m not sure that our victim of the Sofia-Plovdiv motorway robbery would have been so gracious. The evidence shows that a large majority of Haiduks were not selfless patriots, fighting for Bulgarian freedom, but like the Crocodile brothers, out for get-rich-quick easy pickings from hapless travellers.


    In England, every government is held to account by its yellow press when the street robbery statistics come out. Bulgarians won’t be holding their breaths on the fate of the Crocodile brothers.


  4. In memoriam Nikola Vaptsarov

    December 11, 2009 by Christopher Buxton

    Just returned from London and a recital inspired by the late Adrian Mitchell. Such a radical poet – I wonder if he’d known about his Bulgarian kindred spirit. Too late to find out now.

    Anyway to celebrate one hundred years since his birth, I’ve translated three of Vaptsarov’s poems – ones I like very much.

    Vaptsarov was born in Bansko, worked in a foundry, where he wrote the only work published in his lifetime – Engine Songs. His commitment to Communism in the thirties led him to be involved in wartime resistance to the government of Tsar Boris. He was arrested and shot in 1942. Boris canvased opinion among literary circles but was assured by the great and good that he was not ordering the death of a great Bulgarian poet.

    Inevitably Communist Bulgaria turned him into a hero. Fortunately his genius still burns in the postcommunist hangover.



    Spring in the Factory

    She wanted to clock on with the first shift

    But the engine swore

    furiously

    “Oh no you don’t

    I’m in charge here

    Where will we end up without rules?

    ‘Ere – go ask the doorman!”


    But she was right cheeky

    And she didn’t ask the doorman. –

    Slipped in.

    Opened some window up high

    And hidden from the engine

    Stuck out her tongue.


    And straight off a machine sang out.

    But the workers

    Were all fingers and thumbs.

    Realising who was causing this

    The engine said:

    “I’ll chuck her out!”

    – Chuck her out really? Mockingly

    Growled

    A good iron mixer.

    – Just try, whirled the chattering stirrer,

    We’ll come out on strike for her.


    The engine shut up. The wind carried

    From somewhere

    Warm breath of black earth

    A melody – broad and joyous –

    And steps

    Of cracked

    Feet.


    Those who sometime had

    Dug

    The earth, snorted like horses,

    And the others, windows thrown open,

    Glowed before

    The blue

    Heaven.


    The ticker tape machine shot out

    Something rude.

    A girl happily sang

    A boy shot her

    With a loving glance

    And she blushed.


    Just then the doorman came in quiet

    And demanded

    “Who’s snuck themselves in without my say-so?”

    But he soon caught on, smiled guiltily

    Combed his hair

    Whistled

    And then shut up.

    Farewell

    To my wife

    Sometime I’ll come into your dreams

    Like an unexpected, unwanted guest.

    Don’t leave me outside on the street –

    Don’t bolt the doors against me.


    I’ll enter on tip-toe. I’ll approach so gently

    I’ll narrow my eyes to see you in the dark

    And when gorged with gazing at you –

    I’ll kiss you and then be gone.

    Chronicle

    In The Krup Factories grenades pour out

    Pack them up snugly! They’re made for us, mates,

    They’ll drink up our blood out in the meadows

    Pack them up snugly! Millions of us…


    At Bayer they’ve found some kind of gas

    From a new mix. And it’s just for us

    It’ll just eat up our sooty lungs

    It couldn’t be clearer…Don’t you want to puke?


    At Vickers, they’ve bored machine gun muzzles

    To shoot six hundred bullets a minute – for us.

    So they can bang it into our thick skulls

    Come on cheer up! Come on cheer up!


    Come on cheer up! Don’t think how

    The storm will catch us, the dark will smother us.

    Present arms to the front of our modern era

    But please…a bit of hush! But please…

    No grumbling


Blog Archive

  • Recent Posts
  •  
    • expand2015
    • expand2014
    • expand2013
    • expand2012
    • expand2011
    • expand2010
    • expand2009
    • expand2008
    • expand2007