September, 2013

  1. Supporting the new Bulgarian Renaissance

    September 15, 2013 by Christopher Buxton

    This week I was honoured to be asked by Helikon to organise a journalists’ workshop aimed specifically at getting the print and visual media behind a quality campaign for better support for Bulgarian writers.  This in my best Bulgarian is the plan I worked to:

    Какво трябва да се направи, за да подкрепим Българската литература и да помогнем на Българските писатели да станат по значителни в България и в по-широкия  свят?

    Добре дошли в нашия уъркшоп!  Събрали сме се тук журналисти, критици, издатели, книжари, творци и учители, но най важното е че всички сме читатели.  Искам да ви се представя: Казвам се Кристофър Бъкстон.  Аз съм писател, преводач и четящ човек.

    Искам да започна с откъс от романът Нобелиста на талантливата Българска авторка Елена Алиексиева.  Откъса, който ще ви прочета е от началото на романа – действието се развива на един прием, даден за получателя на Нобеловата награда за Литература, който е гост в България.

    Четене на откъса: (сами можете да представете с какъв срам се посреща новината че върпросният нобелист е бил отвлечен от Софийския му хотел.)

    Предговор:

    Като преводач, аз търся талантливи писатели, които могат да предават Българската действителност с цялото й комично и трагично богатство.  Вярвам че Българското всекидневие е нещо уникално – понякога сюреалистично, но винаги убедително, обещаващо и много сложно.

    Това всекидневие е било брилянтно описано от такива класически автори като Йовков, Елин Пелин, Чудомир, Иваило Петров и тази богата традиция продължава със Милен Русков, Емил Андреев, Алек Попов, Деян Енев, Калин Терзийски, Георги Господинов, Васил Георгиев, Александър Урумов, Владимир Зарев, Мишо Вешим, Иво Сиромахов, Елена Алиексиева, Кристин Димитрова и много други.  Да не забравим бързо растящият брой писатели емигранти като Мирослав Пенков, Захари Карабашлиев, Капка Касабова и други.  Всички тези автори имат своя стил и индивидуален поход към реалноста.  Такива хубави романи и разкази съм чел напоследък, че мисля че не е преувеличение да говорим за нов ренесанс в Българската литература.  Казвам това, въпреки атаката на всеизвестния ни критик Проф Юлиян Вуичков във Вестник Ретро, където без особено внимание към детайлите – за мене не беше много ясно дали той е чел авторите, за които говори въобще – той нарича всички съвременни Български писатели некадърници.  Очаквах голям отзив от други негови колеги-критици, които да защитят Български писатели.  Не знам дали това се получи.  Нали казват тук всяко чудо за три дни!  Но все пак един ренесанс е крехък.  Всички ние читатели, журналисти критици, издатели, книжари, носим отговорност за процъфтявянето му.  И слава Богу, научавам от Вестник Стандарт – трябва да е истина – че Георги Господинов е надминал Дан Браун по продажби.

    Но да се върнем към задачите! Това събитие се нарича Уъркшоп – както знаете, тази английска дума, означава „работилница”.  Признавам че чужденец – особено англичанин, да говори за Българската реалност е все едно да ходи на пръсти върху счупени яйца.  Не съм тук да ви уча как да продавате краставици!  Според правилата на Уъркшопа вие ще давате акъл!

    Искам да ви дам като начало две загряващи задачи.  С тях се надявам да надникнем в уникалните рисурси и стимули, които ползват Българските писатели.

    Моля, обърнете столовете си назад и сформирайте групи от по 3-5 човека.  Използвайте дадената ви хартия – 25-30 минути.

    Задача 1:  Направете списък от поне пет стериотипни, но конкретни ситуации от Българското всекидневие.  Пример: бабите, които седят по пейките пред блоковете и обсъждат дрехите на минаващите съседи.

    Задача 2: (по същият начин) Номинирате пет важни момента или тенденций в българската история.  Пример: Турското робство

    Всяка група трябва да избере техен говорител, който да прочете списъците.  Моля предайте ми написаното.

    Доклад.

     Моля обърнете столовете си напред за обща дискусия.

    Теми за разговор –

    ·        Какви са най важните жанрове и защо някой липсват в Българската литература?  Например: детективски, фантаси, исторически, ужаси, романтика, детски, тийнейжърски, научна фантастика и други. Предимства и опасности на етикирането.

    ·        Какво правим всички ние за младите читатели?  

    ·        Каква трябва да бъде ролята на литературните критици и журналистите, които пишат по литературни теми?

    ·        Важностша на връзки със други медии – телевизионни сериали, радио програми, филми, дигитални издателства и др

    ·        Положението на книжния пазар на преведена Българска литература в Англо-говорещия свят

    ·        Важността на литературните награди и тяхна подкрепа от заинтересувани организации.  Ролята на медиите в тази подкрепа .

    ·        Как може държавата да помогне и какъв натиск да се положи за постигането на тази помощ.

    Заключение: Как можете да помогнете вие? 

     

     

     

     

     

     


  2. Alec Popov’s Palaveevi Sisters

    September 11, 2013 by Christopher Buxton

    The most effective accounts of the tragedy of war have had humour and irony as their essential ingredients. Laughter sharpens the sense of pathos.  Thus in the UK – especially for a younger generation lacking any direct contact with the realities of war, the comedy drama series Blackadder Goes Forth has done more to illustrate the grotesque absurdities of World War 1 than  five viewings of All Quiet on the Western Front – however noble that film might be. In this context we should also mention Kurt Vonnegut’s take on the horror of Dresden, Slaughterhouse 5, Jaroslav Hasek’s The Good Soldier Schweik and of course Joseph Heller’s Catch 22. The authors of such works always run the risk of being accused of a lack of respect for the heroic dead, poking their fingers into a gaping wound as though humour shows a lack of patriotic passion.

    Such accusations have been leveled at Alec Popov following publication of his novel The Palaveevi Sisters – in the eye of the historic storm. This important book conveys the day to day surreality experienced by a Partisan group of fighters hiding out in the Balkan mountains towards the end of the 2nd World War, a war in which the Bulgarian monarchist government had allied the country to Nazi Germany.

    There has been a long tradition in Bulgaria of young men taking to the mountains.  It started when Bulgaria was part of the Ottoman Empire.  Brigands feeding off the rich pickings from Ottoman tax wagon trains and ill-guarded merchants’ convoys, took on the status of latter day Robin Hoods and when the time came for rebellion, fitted easily into a national liberation mythology. The mixed motives of these bandit/freedom fighters was described brilliantly last year by Milen Ruskov in his work The Pinnacle. During World War 2 however the Bulgarian partisan movement was relatively small and ineffective compared to its Yugoslavian counterpart. Its ranks only swelled to bursting when Russian invasion was imminent.

    In Alec Popov’s novel, the eponymous twin teenage sisters from middle class backgrounds are on the run from the authorities. They have joined a Partisan group based in the Balkan mountains. The Partisans are a mixed bunch of young and old communists and Peasant party members, all dedicated fighters against the Bulgarian monarchist regime and their German allies. Many have adopted colourful nicknames. Nail – short for final nail in the coffin of Capitalism – or Digger – short for Gravedigger of Capitalism. Others have adopted the names of revolutionary heroes – Botev and Lenin. There is a renegade monk called Tikhon. There is only one other female – white haired Extra Nina whose grasp of Communist ideology has made her the Commander’s trusted right hand Political Officer. The Commander Medved is a former refugee from the 1922 Bulgarian White Terror, returned by Russian submarine eighteen years later to command local resistance against the Bulgarian government.  He speaks Bulgarian with a heavy Russian accent. As Commander he can order the execution of any unit member who is suspected of class treachery or found derelict in duty.

    Alec Popov’s warts and all depiction of the Partisans does not detract one iota from their bravery and the sincerity of their beliefs. No-one in history can be blamed for an inability to foresee the future, particularly if they die for a cause that turns out in the end to be as suspect as the extreme regime they were fighting against. And Popov cannot be accused of belittling the ruthless government forces led by the sinister Captain Night and the methods they will use to extract information from any communist sympathizer that falls into their hands. (Well of course he can be by critics like Professor Yulian Vuichkov who clearly has not read a line of the novel.)

    The comic absurdity of the chapter on masturbation (translated with the author’s permission on my site) only increases the poignancy of a story whose context is a withering civil war.  However shameful the subject of masturbation, the chapter ends with men and women preparing to die for their beliefs. The naïve foot-soldiers in this war would go on to be either sanctified or demonized by the mythmakers of the Communist regime which came into power after the Soviet invasion of 1944 and held on to power until 1990.

    In The Palaveevi Sisters writer Alec Popov does what all writers must – tell the unvarnished truth as he has researched it.  He has produced the first partisan novel since the fall of communism.  (You can just imagine how many shelves were filled by novels and memoirs on this subject during the Communist years – enough to reflect the monuments that still stand in nearly every village).  Popov has brought  these stone statues to life and so has brought meaning to those generations who have only experienced communism through the hazy memories of their parents and grandparents. He has walked the tightrope between pathos and absurdity with aplomb – without a drop of cynicism. He made this reader laugh and cry.

    Read the translation here


Blog Archive

  • Recent Posts
  •  
    • expand2015
    • expand2014
    • expand2013
    • expand2012
    • expand2011
    • expand2010
    • expand2009
    • expand2008
    • expand2007