Постепенно уедряване на кадъра (ПУК)
1.Сцена Пролог:
Сградата на Британския Съвет в Лондон – външен вид
Приближаване на кадъра (ПК): Прудънс пристига
Типично обзаведена малка конферентна зала
ПК табелка Семинар: Въвеждане на Нови Учители за България
СП (Среден План) Прудънс седи заедно с петима други млади хора
СП г-н Арбътнот изправен пред бяла дъска.
Арбътнот:
….. не бих могъл да наблегна на това повече. България е стриктна Комунистическа държава. И вие всички сте назначени на работа като учители в техните елитни Английски Гимназии. Всяко ваше действие и дума ще бъдат докладвани. Дори в класната стая един от учениците ще има за задача да докладва точно всяка ваша дума – и този ученик няма да е бил избран защото е умен или пък му се отдават езиците.
Нервен смях
Кадърът Прелива (КП) към сцена – неофициално кафе
Двоен кадър на Арбътнот и Прудънс
Арбътнот:
…… още не сте получили визата си? Разбира се, че отивате във Вардец! Това училище е особено трудно. Държавна сигурност е много силна там.
Забелязва Том
А – Томас – Готов ли си да тръгваш? Ще намериш добра компания в София. Трябва да попиташ за г-жа Фаншо в посолството. Аз тъкмо разговарям с ….. извинете как ви беше името?
Прудънс:
Прудънс ……Прудънс Бокс.
Арбътнот:
Разбира се – как можах да забравя? Е, във Вардец ще трябва да живеете по начин, който отговаря на името ви.
Но с вашия опит би трябвало да се справите. Между другото, как е баща ви? Още ли се бори за световната революция? Сега, Томас – много да внимаваш с тези Български мацки! Ще направят всичко да легнат с тебе – след това – шантаж или брак! Да се пазиш…….
Кадърът прелива от Пру в
Къща, собсвеност на Градския Съвет в Сейнт Олбанз; Пру с баща си и багажа в градинката пред къщата. Голяма котка се е излегнала на пътя към уличната порта.
Бащата:
Ами те това е то! И да не очакваш много! Аз ходих с профсъюзна делегация в Полша преди време. Ако са строили социализъм, са забравили да добавят цимента!
Пру:
Ти ме познаваш, татко – високо момиче – ниски очаквания!
Бащата:
Ами нали ти казах – те трябва да са загубили съвсем надежда за да те вземат – без никаква учителска практика и току-що излюпена от Университета. Ней се – те вероятно са доста назад! Там има голям недостиг на стоки. Ще видиш, като си отвориш куфара, че съм сложил вътре няколко презерватива. Такива се намират трудно там и не искам да се върнеш бременна!
Пру:
Татко!
Звук на такси
Ти май не ме познаваш добре!
Бащата:
Те ти тебе! Да не губим време в празни приказки
Продава ръката си. Ръкуват се несръчно. Прудънс поглежда нагоре към прозорец на спалня През нейния поглед (ПНП) – увеличение – жена в пеньоар на прозореца, която изглежда болна.
Пру:
Чао, мамо!
Взима си багажа
Едва не стъпва върху котката, която изръмжава и прибягва до бащата.
Бащата:
Хей, отваряй си очите – Сталин!
-
Емиграционната зала в Софийското летище
Ред от кабини с тесни проходи отстрани, безмилостно осветени, дълга опашка, спряла до жълтата черта.
На страничната стена – плакат, на който Тодор Живков прегръща Леонид Брежнев.
Прудънс застава в края на опашката с паспорта си и писмо в ръка. Прудънс е до жълтата черта – предния пътник преминава.
Прудънс пристъпва напред в коридора между кабините, навежда се с неудобство и подава паспорта си през тесния отвор.
Офицера, седнал по-долу, го поема без да погледне нагоре.
Кадър от високо – през погледа на Прудънс – козирката на офицера, остра светлина, в едър план той разгръща паспорта.
Граничния офицер, без да погледне нагоре, след доста хъмкане и
разгръщане –
Граничен офицер:
Проо …Денц Бокс
Прудънс:
Да…
Граничен офицер: (мърмори като че ли тананика)
Проо …Денц Бокс, Прооденс Бокс! Прооденц Боукс…
СУ страниците на паспорта с екзотични печати
Граничен офицер: (С въздишка)
Мароко? Съветския Съюз!
Поглежда нагоре набързо, после обръща към страницата със снимката.
Граничен офицер: (по замислен)
Пруденц Бокс –
Разгръща паспорта да намери Българската виза
Вие идва …България…. за работа?
Прудънс:
Да! Ето писмото от Английската гимназия във Вардец а това е разрешението ми за работа.
Подава документите през процепа на стъкления отвор.
КОВ, зум – Офицера сканира писмото и паспорта
ЕП Прудънс се оглежда нервно настрани – кадър от опразнената емиграционна зала; зум към опразнения завой в края на коридора.
Зум към офицера, който все още гледа визата, потропва с пръсти и клати бавно глава.
Ръката на офицера се протяга към печата, той удря печата върху паспорта.
Кадър към реакцията на Прудънс.
Офицера подава паспорта без да я погледне.
Прудънс: (с явно облекчение)
Благодаря ! (на английски) Благ –о –да – ря (на Български)
Зум към офицера, който въобще не поглежда нагоре.
Камерата следва Прудънс, по коридора до залата за багаж.
1 Залата за багаж:
Чрез очите на Прудънс – зум към лента, на която се върти един голям, претъпкан с багаж куфар.
Кадър към залата за посрещачи – празна, с изключение на Вера Големинова – закръглена, облечена във винено-червен костюм, нервничеща.
Вера Големинова: (с изкуствена усмивка)
Мис Бокс, най после! Господи, толкова се забавихте! Министерството на Образованието ви приветства с добре дошли в Народна Република България!
Грабва ръката на Прудънс и я разтърсва.
Казвам се Вера Големинова – очаквам ви от три седмици и толкова много се забавихте в паспортния контрол!
Вера вдига поглед към тавана, докато Прудънс се бори с куфара и раницата си.
Побързайте! Очаква ви вътрешен полет, който ще ви заведе направо във Вардец. Само трябва да минете през митническия контрол. Не се притеснявайте, като пристигнете, ще ви чакат!
Кадър на Вера, която води и Пру, която едва се справя с багажа, отправени към врата далеч пред тях.
2 Митница: помещение, оградено със завеси, ярко осветено. Митничар зад масата. Прудънс вдига с голямо затруднение куфара си на подвижната маса.
Вера Големинова: със скръстени ръце, потропваща нетърпеливо.
Побързайте, Мис Бокс! Самолета няма да чака вечно!
Куфара най-накрая е на масата е митничаря дава знак на Прудънс да го отвори.
ЕП – ръцете на митническия служител, черни нокти, вади и разхвърля дрехи, както и бельо. Открива копие на „Нана” – ЕП гола жена на корицата.
Митническия служител:
Хммм…
Намръщва се, поглежда с интерес към Вера и и подава книгата.
Порнография!
Вера Големинова: (губи търпение)
Какви глупости! Зола е Френски класик! Я стига – ще изпуснем самолета заради вас! (на Български)
Много съжалявам, Мис бокс! Моля приберете си нещата! (на Английски)
Прудънс трескаво събера и прибира Багажа си от масата. При пренареждането на куфара, няколко пакетчета с презервативи падат от куфара на масата. Митничаря реагира, но е смразен от погледа на Вера.
Прудънс: (явно смутена мърмори)
Дявол да те вземе, татко!
Затваря ципа на куфара и го сваля от масата.
Вера Големинова:
Съжалявам, Мис Бокс, но трябва да спазваме формалностите!
Прудънс слага раницата на рамената си, грабва куфара, следва Вера през завесите във
4 Тъмна Зала за заминаващи пътници
В края и стюардеса чака до стъклена врата, водеща до пистата.
Вера Големинова:
Сега трябва да побързате, мис Бокс! В самолета има важни хора и мие ги карате да чакат. Довиждане, мис Бокс, приятно прекарване във Вардец.
5 Сцена на пътуването:
Кадър към голямо количество тъмен асфалт, подава куфара на чакащия стюард. Качва се по стълбата, влиза в пълен, тъмен самолет с брезентови седалки.
6 Летището на Вардец:
Сцена – слизане от . Пътниците слизат.
Прудънс поглежда навън –дъжд върху асфалта, лимузина паркирана близо до самолета.
Наляво – лошо осветената сграда на летището.
По-далеч – навес до вратата, оградата на летището.
В далечината – паркинг. Осветен автобус чака.
ЕП Прудънс на земята.
Камерата следва Прудънс, която следва другите пътници до навеса.
Чува се машината на трактор.
Появява се трактор който дърпа ремарке с багажа на пътниците.
Боричкане за багажа – Прудънс е избутана на страни.
ЕП куфара на Прудънс.
Прудънс проследява с поглед пътниците, които тичат към автобуса.
Автобуса тръгва.
ДП – Прудънс минава през вратата и се отправя към празния паркинг.
7 Празния паркинг на летището, осветен от една лампа, продължава да вали дъжд.
Прудънс Бокс: (като че ли към небето)
И сега какво!?
ЗЕ(звуков ефект) – дрънчат вериги
Кадър към водача на трактора, който заключва вратите.
Светлината във вътрешността на сградата на летището угасва.
Тракториста тръгва.
Кадър (ЕП)към Прудънс, която изглежда разтревожена, в неудобство.
Прудънс Бокс:
Има ли тук тоалетна ? Телефон?
Водача на трактора вдига рамене и се отправя към кабината.
Прудънс Бокс:
По дяволите!
Прудънс оставя багажа в средата на паркинга и се отправя към храстите
ЕП тя кляка, ЗЕ на сваляне на дрехи
ЗЕ – тя се изпишква
ЕП – облекчение се изписва на лицето и
ЗЕ на приближаваща кола
ЕП на реакцията на Пру, тялото и е осветено от фаровете на колата
Фаровете са изключени
ПО (през очите)на Пру разбита кола спира рязко
СП Прудънс бърза да оправи дрехите си
ЗЕ на врати на кола, които се отварят
ПО Пру – Ники и Мария излизат от колата
Ники:
Мис Бокс?
Прудънс Бокс:
Да
Мария:
Толкова съжаляваме! Ох, ти си подгизнала! Наистина съжаляваме! Проклетата ни, скапана кола! Ние разбрахме само преди час! Другарката Василева се обади по телефона. Новата учителка по английски мис Прудънс Бокс пристига най накрая, една седмица след започването на учебната година. Не се притеснявай! Не си изпуснала много. Учениците до днес бяха на бригада – браха грозде. Заповядай, седни отпред, скрий се от дъжда! Това е Ники, съпругът ми. Не се притеснявай, той ще намери начин да вкара багажа ти в колата. Ако трябва, ще завърже капака на багажника с тел!
Последователни кадри на багажника и на задната седалка, покрита с редове от щайги с домати.
ЕП: Пру потъва изтощена в предната седалка.
Мария и Ники се мъчат да натъпчат багажа.
8 Интериора на колата:
Ники успява да запали колата след няколко опита.
ВС (външни снимки) колата се заклати през паркинга.
Мария:
Тъкмо се връщаме от така нареченото ранчо. Не успяхме да разтоварим колата! Телефона звънна. Бързо, много е спешно, идете до летището, но проклетата кола не иска да запали! Наложи се братовчеда на Ники да дойде от другия край на града да я поправи!
Прудънс: търсейки:
Не мога да намеря колана!
Мария:
Не се притеснявай! Тук никой не ги ползва. Както и да е, скоро ще те откараме у вас. Всичко е готово – леглото е направено и всичко. Обаче няма храна. Аз ще намина утре да ти донеса нещо за закуска. Гладна ли си сега?
Прудънс:
Не, само съм уморена.
Мария:
Добре! Ами ние не се представихме, извинявай! Аз се казвам Мария – Мария Каратова. Аз съм твоя колежка, а това е моя Ники.
Прудънс: (опитва се да скрие прозявката си)
Приятно ми!
Мария:
Вие говорите Български!? Ники, тя говори Български!
Прудънс:
Малко – (на Английски) много малко!
ЗЕ – дупки по пътя раздрусват пасажерите. Пру удря главата си.
Мария:
Скапаните български пътища!
Ники:
Много съжалява за лоши пътища и че ви накара да чакате!
Мария:
Мария:
Да, Ники, да, но това вече го казахме. Мис Бокс е уморена. Тя иска да спи. Аз искам да спя!
Прудънс:
Моля те, наричай ме Пру!
Мария:
Пру? Пру?! Харесва ми. Звучи добре! И колегите ще го харесат!
КВ – колата навлиза във Вардец – високи блокове само тук-таме осветени.
9 Вътрешността на апартамента сутрин
Тесния коридор на апартамента води на ляво към малка циментена баня с бойлер, душ, тоалетна, мивка и дупка са оттичане на водата на пода; врата към всекидневната/спалня, водеща до микроскопична кухня и балкон.
ЕП – Прудънс спи.
ЗЕ звънеца на външната врата
Пру става. УК (уедряване на кадъра) показващ стаята, почти не разопакован багаж, малко бедна мебелировка, легло, което вместо с крак е подпряно с куп книги.
Пру намира халата си и излиза в
10 Антето/Коридора
То е тясно и тъмно.
СП от страни Прудънс пред външната врата. Запалва голата крушка. Зад нея виждаме сивия бетон на банята.
Пру отваря вратата
З – външната площадка със стени покрити със стара, опадала боя и Мария и Катя
Мария:
Минава през Прудънс с мрежена пазарска чанта
Добро утро! Надявам се, че спа добре.
Катя я следва несигурно.
З към леглото
ЕП реакцията на Мария
Мария:
Мили боже! Това е съвсем неприемливо!
Коленичи за да огледа книгите
Трябваше да се досетя – Медицински книги – вероятно донесени от всички медицински сестри, което е забавлявал тук! И разбира се, те са успели до счупят леглото! Твоят предшественик – Алан Ригли! По име и по натура.
Катя: (нервно)
Лъжи, Мария.
Мария:
Мария:
Само да се върнем в училище – толкова неща ще имам да им кажа! Извинявай за ранното събуждане, но тъй като ме в междучасие, изпратиха ни да те доведем в училище тази сутрин. Това е колежката ми – Катя Калиманова. Ние и двете преподаваме на подготвителните класове, така че ще имаме доста работа заедно.
Катя:
С такова нетърпение очаквам да работя с вас! Толкова неща имам да ви питам! Щастливите ученици нямат търпение да ви видят.
Прудънс: (паникьосана тършува из куфара)
Нали не очаквате да започна да преподавам веднага, а?
Мария:
Не се притеснявай. Днес ние просто ще те заведем до училището. Ще започнеш да преподаваш от утре.
Мария и Катя приготвят закуската, докато Прудънс тича насам натам. Виждаме кратки кадри от банята и кухнята.
11. Булевард „Карл Маркс” през деня
Високи блокове от ляво и от дясно, Лади, Трабанти, камиони, автобуси изхвърлят черен пушек.
Катя, Мария и Прудънс вървят по широк тротоар.
Кадри от реакцията на Пру.
Мария:
Ще се запознаеш с колегите, с Директора и другарката Василева, може да се запознаеш с учениците си и да вземеш учебника си. Аз ще те запозная със Стефанка, секретарката на училището. Та ще ти даде малко български пари а аз ще се погрижа да ти сменят леглото. Този разбойник Алан Ригли!
През погледа на Мария дълга опашка пред магазина за зеленчуци.